• Лилия Аспидова

Готови ли са вашите посеви за високи и качествени добиви на зърното в променливи условия на климата?


В последните години все по-често се произнася: „Глобалната промяна на климата е основната причина за нестабилност в растениевъдството, ниски добиви и качеството на зърното“.

Вярно ли е това? И ако да, до каква степен?

Има ли начин да елиминираме този фактор?

В тази статия ще споделим за технология за отглеждане на житните култури с повишена устойчивост на неблагоприятните климатични явления.


Преди всичко, добре е да се замислим, какви са основните условия за растителния живот на нашите полета.

Голямо внимание е обърнато към селскостопанските химикали, включително минерални торове и пестициди, които почти са станали гарант за ефективността на цялото селско стопанство. Необходимост е да се разгледа колко ефективно използваме тези ресурси и какви са причините, поради които потенциалът на земеделските култури не е напълно реализиран, и като следствие има голям недостиг на добив.


Почвата като основа за растенията.
Как е свързано плодородието и с добива?

Има две гледни точки относно плодородието на почвата:

Гледната точка на агрохимиците –

ПЛОДОРОДИЕТО се разглежда само в контекста на наличието на елементи от минералното хранене, а методите за повишаването му – въвеждане на химикали, т.е. соли на тези елементи. Също е необходимо минерализиране, т.е. разлагане растителните остатъци и други видове органични съединения на почвата до неорганични съединения. Оттук и девиза им: "Сипвай повече и ще бъдеш щастлив!"

На практика недостиг на органичното вещество в почвата оказва пряко въздействие върху загуби на хранителни вещества от торове и усвояването от растенията.

Освен това ефективността на торовете зависи от:

· вида на почвата – нейните агрохимични показатели, видове, форми. В границите на един почвен тип и подтип, гранулометричният състав на почвата оказва значително влияние върху ефективността на определени видове торове.

· климатични условия

· срокове на внасяне

· метода на внасяне

· състава и форма на торовете

· механизма на действие на торовете

· оборудване за внасяне.

Избор на самия вид тор или комбинация от торове трябва да бъде направен в резултат на комплексна оценка на всички изброени фактори.

 

Торове за зърнени култури –

основните грешки при прилагане и как да ги избегнем

 

Друга гледна точка на ПЛОДОРОДИЕТО е формулирана от учените по почвознанието, която се основава на факта, че от древни времена е имало непрестанен ПРОЦЕС НА ЕСТЕСТВЕНО ПОЧВООБРАЗУВАНЕ: растенията доставят органична материя в почвата (под формата на коренови ексудати и растителни остатъци), която служи като източник на храна за микроорганизмите живеещи в почвата (и особено в РИЗОСФЕРАТА - кореновата зона). Те отделят химически активни вещества, които разтварят почвените минерали, поради което съдържащите се в тях химически елементи от периодичната таблица се трансформират във форми, достъпни за растенията. Също така за функционирането на цялата биологична система е необходим елементът азот, който се свързва от въздуха от редица специализирани микроорганизми от почвената общност. Следователно микробната биомаса, както и цялата жива почвена биота в съвкупност с органичната материя, с която се храни, не трябва да се минерализира, а да се защитава и натрупва. Също така е възможно и необходимо да се контролира състава на тази биомаса, тогава "заводът" за производство на растителна храна ще работи безплатно на нашето поле. Това естествено производство на храна е плодородието на почвата.


От практическа гледна точка ни интересува въпросът: колко интензивен е този естествен процес на почвообразуване и може ли той да осигури доставка на хранителни вещества за формиране на големи добиви? Може ли да се контролира интензивността на този процес?

Тези въпроси се изучават от специалисти в областта на биохимията и физиологията на растенията и микроорганизмите. Събирайки техните данни, получихме нов поглед върху почвените процеси и доказахме възможността за управление на процеса на плодородие. След като изградихме НОВИ селскостопански технологии, успяхме да ги приложим в нашите полета. Редица напреднали агротехнолози и фермери направиха това независимо от нас. В тази статия ще споделим за технология за отглеждане на житните култури. Но преди всичко, ще разберем, защо редовното използване на минерални торове и химически пестициди не гарантира устойчиви високи добиви.

„Здраве на почвата“

В началото на 2000-те години е въведен терминът „здраве на почвата“. Това е функция на нейната екологична устойчивост.

Количеството на жива биомаса в почвите варира от 12 до 30 t/ha. В резултат на човешката стопанска дейност в системата на химическия модел тази стойност падна до 2,5-1,5 t/ha. Вече се появи и се използва терминът "мъртва почва".

Живата биомаса е един от основните фактори за стабилността и продуктивността на почвените биоценози, а загубата на милиарди тонове от нея прави цялостната ситуация изключително нестабилна.

Днес, за съжаление, в някои почви определени видове микроорганизми са на ръба на изчезване. Тяхното място се заема от микроорганизми, нетипични за почвообразуващите процеси и поради това са неспособни да взаимодействат с растенията. Корените на растенията се обитават от микроорганизми, които не ги "хранят", а паразитират върху растителния организъм. Последиците са показателни: дори при достатъчно минерално хранене растенията не могат да образуват пълноценна реколта. Ако в селското стопанство се запазят съществуващите гледни точки по проблема с храненето на растенията, перспективата за превръщането на почвата от „живо тяло” в „мъртъв субстрат” е неизбежна.

През последните години се сблъскваме с епифитотии (епидемии) на нови смесени болести по растенията, при които патогените са както патогенни гъби, така и редица бактерии, „принудени“ да се обърнат към паразитизъм. При анализ на бактериалния компонент на почвите е установено, че в естествения агресивен комплекс с патогенната бактерия Pseudomonas syringae присъстват генетично модифицирани щамове от изкуствен произход с висока вирулентност. Науката все още не е предложила ефективни методи за контрол на нови патогени. Истинската последица от тази ситуация е недостиг на зърнена реколта до 40% или повече, плюс огромни разходи за химически средства, които не дават ефект. Десеткратното увеличение на употребата на пестициди от 2000 г. насам (!) не доведе до увеличаване на обема на производството на зърно.

Загубите от намаляване на плодородието и от болестите по растенията поради биологична деградация на почвата "изяждат" рентабилността на селскостопанското производство.


Има ли начин за възстановяване на баланса между „здравето на почва“ и рентабилността на производство?

Човекът се е научил как да интензифицира процесите на производство на култури. Но това знание не е довело до очаквания резултат. В процеса на обучение обаче се появили различни практики, чието използване с времето се оказало ефективно. Повечето от тях се основават на процеси, „шпионирани“ от самата природа.

Например, използването на полезни микроорганизми прави възможно възстановяването на деградирали земи. Появиха се микробиалните или т.нар. „живи торове“, които съдържат микроорганизми, живи или в латентно състояние, които при прилагане върху семена, повърхности на растенията или почвата колонизират ризосферата или вътрешността на растението и насърчават растежа чрез увеличаване на предлагането или наличието на основни хранителни вещества към приемното растение. Тези торове добавят хранителни вещества в среда за отглеждане чрез естествените процеси: фиксиране на азот, разтваряне на фосфора и чрез синтеза на вещества, стимулиращи растежа. В бъдеще, което вече настъпва, микробиалните торове ще намалят значително употребата на химически торове и пестициди. Такива изпитани от нас „помощници“ са микробиалните торове от серия МИКРОБТИМА.

Изследването на естествените защитни механизми на растенията направи възможно създаването на биологично активни вещества, изолирани от растения, гъби, бактерии, т.нар. регулатори на растежа и елиситори, чието използване днес в селското стопанство дава възможност за намаляване или премахване на отрицателното въздействие върху културите и околната среда и помага на растенията да реализират биологичния си потенциал. В крайна сметка всеки фермер само печели: рентабилността на производството се увеличава и през последващите години се подобряват качеството на земята, фитосанитарните условия и се увеличава добивът на висококачествени продукти.


„Добре“ – кажете Вие ‚- „Ще се погрижим за почвите, ще подпомогнем на растенията с правилното хранене за да имат повече сили за растеж, но как да увеличим тяхната устойчивост на неблагоприятните климатични явления?

Този въпрос все по-често се задава от управителите на земеделските стопанства.

България се намира в регион, който е особено уязвим към изменението на климата, като това вероятно ще увеличи честотата на екстремните метеорологични явления, които могат да окажат силно въздействие върху добивите и качеството на продукцията. Първите негативни въздействия върху селското стопанство са от измененията на климата и увеличаването на честотата и интензивността на засушаване и в същото време по-чести наводнения в резултат от интензивни валежи.

Предприемане на подходящи действия за предотвратяване или свеждане до минимум на щетите, които тези въздействия биха могли да причинят, могат да бъдат постигнати чрез рационалното използване на почвено-климатичните условия, сортове, спазване на технологията на отглеждане, в това число и качеството на обработката на почвата и сеитбата, разпространението на вредители и болести. И отново идват на помощ биологично активните вещества.

В резултат на многогодишни наблюдения за различни растения учените установили, че някои видове съдържат повече определени вещества, които им спомагат да оцелеят в екстремните условия. Съвременните знания и технологии позволяват да се изолират такива вещества от растенията и на тяхна основа да се произвеждат концентрирани препарати за селското стопанство, като EPIN-EXTRA и CIRCON.

Екстремните условия „в синьо“

Ниските отрицателни температури не е единственото, което уврежда растенията през зимата. При континенталния характер на нашия климат често вредното действие на мразовете се съчетава с неблагоприятното влияние на комплекс от фактори като задържане на дебела снежна покривка, резки колебания на температурата през денонощието, ледена кора, студени и сухи ветрове и др. Всички те нанасят различни повреди на зимуващите растения, особено на зимните посеви. Какви могат да бъдат повредите?

Измръзване се предизвиква от прякото влияние на ниските температури, когато липсва снежна покривка. Студоустойчивостта е видово и сортово качество. Твърдата пшеница измръзва по-лесно от меката. За повишаване на издръжливостта на ниските температури голямо значение има закаляването. За нормалното му протичане трябва да се осигури навременна и качествена сеитба с качествени семена, достатъчно хранителни вещества в почвата, натрупване на асимилати в растенията, което се обуславя от наличието на ясни слънчеви дни и студени нощи. Снежната покривка предпазва посевите от прякото действие на ниските температури. Освен това задържането на снега има значение за увеличаване на запасите от влага в почвата, а също така отстранява опасностите от образуване на ледена кора.

Ледена кора се получава при замръзване и размръзване на почвата през зимата или през пролетта, когато след дъжд или топене на снежната покривка настъпи застудяване, при което горният почвен слой замръзва. Ситуация се влошава при плътни почви с тежък механичен състав, склонни към преовлажняване на повърхностния почвен слой. При това растенията се повреждат, от една страна от измръзване, а от друга и от механичното действие на леда.

Изтегляне. Образуваната ледена кора започва да се увеличава за сметка на водата, постъпваща от почвата, и издърпва замръзналите в нея растения, като разкъсва корените им. При късно изорани и засети участъци зимните валежи предизвикват уплътняване на почвата, а възелът на братене остава на повърхността. Такива посеви впоследствие загиват.

Изтощаването на посевите нанася повреди, причинени от продължителното задържане на висока снежна покривка, образувана върху не замръзнала или слабо замръзнала почва. Тогава растенията бързо изразходват за дишане запасите си от захари, отслабват и са застрашени от гъбни болести.

Обикновено страдат от изтощаване ранните, буйно развити през зимата посеви, разположени в по-долните части на склоновете.

Наводняване (удавяне) Пшеницата е култура, която не понася застояване на вода. Това е много опасно през пролетта при топенето на снеговете, когато растенията са отслабнали след презимуването.

Повредите и загиването на посевите от преовлажняване на почвата и от застояли води се наблюдава главно в понижените части на микрорелефа, върху слабо водонепроницаеми и замръзнали почви. Предизвиква се от недостиг на кислород за кореновата система. Растенията отначало пожълтяват, а след това стават кафяви и загиват.

Физиологична суша. Въпреки че през зимата водните запаси в почвата са по-големи, есенните житни култури могат да изпитат известни страдания и от недостиг на вода, защото транспирацията може да продължава, а корените не могат да осигурят вода към надземните чести поради замръзване. Това може да се наблюдава напролет, когато почвата е още замръзнала до известна дълбочина, а дните са сравнително топли, слънчеви и ветровити. При тези условия растенията изпаряват силно влагата. Листата засъхват, а може да изсъхнат и отделни братя на растенията.


Има ли начин за възстановяване на посевите?

Наред с агротехническите мерки, възстановяването на посевите се улеснява от третирането им с регулатора на растежа EPIN-EXTRA, който притежава антистресови свойства, активира процеса на фотосинтеза, растежа на листната маса, засилва снабдяването с хранителни вещества от почвата и повишава устойчивостта на културите към гъбични заболявания. Максималният ефект от обработката се проявява при ниски температури и висока влажност.

 

Видеото от земеделски производител





 

Освен бързо възстановяване EPIN-EXTRA допринася икономическите ползи, като:

- повишава коефициента на продуктивната братимост;

- подобрява качеството на зърното и неговите хлебопекарни свойства. Съдържанието на белтък в зърното от зимна пшеница се увеличава с 4%, глутена – с 9,5%. Съдържанието на белтък в ечемичното зърно се увеличава с 4,5%, нишестето – с 8,5%;

- поддържане на биологичния потенциал на културата в условия на преовлажняване, измръзване, изтощаване – не само намаляване на загубите, но дори увеличаване на добивите;

- повишаване на устойчивостта на културата към бактериални, гъбични и вирусни заболявания;

- възможността за използване в смес с пестициди, включително с намаляване на разхода на пестицида с 30% с повишаване на ефективността на последния и елиминиране на фитотоксичния ефект за културата);

- ниски разходни норми (5 ml/dka във фаза на братене). Като се вземат предвид разходите за обработка (1,90 лв./дка), минималното увеличение в парично изражение е средно 17 лв./дка (изчислено на базата на средните данни за добива и изкупната цена на зърното в България през 2020-21 г.).

Уникалността на EPIN-EXTRA се състои в това, че активното вещество 24-епибрасинолид се получава от естествен ергостерин – провитамин D2, по патентована технология. Механизмът на действие на епибрасинолида се основава на непряко действие през хормоналната система, влияе върху активността и биосинтеза на ензимите и има разностранно действие върху растението. Препаратът от 30 години е познат в света и успешно се използва в растениевъдството.


Пшеница обработена с Epin-Extra Не третирано поле

Възможно е и да се повиши устойчивостта на зърнените култури към суша чрез използване на продукти, повишаващи адаптивния потенциал на растенията, сред които трябва да се обърне специално внимание на CIRCON – смес от хидроксиканелени киселини и техните производни, които са естествени полифеноли, изолирани от Echinacea purpurea.

При стресови условия CIRCON насърчава синтез на биологично активни съединения, които повишават имунитета на растенията. Намалява изпарението на влагата от повърхността на листата, както и стимулира бързия растеж на кореновата система и по този начин не само предотвратява загубата на житните култури по време на суша, но и осигурява значително увеличение на добива.

Икономическите ползи от използването на CIRCON се определят от:

- поддържане на биологичния потенциал на културата в условия на засушаване – не само намаляване на загубите, но дори увеличаване на добивите. Използването на CIRCON върху житните култури осигурява равномерно узряване, увеличаване броя на зърната в класа и тяхното тегло, което допринася за увеличаване на добива с 10-20%, както и повишаване на съдържанието на белтъчини с 1,5-2,5% и глутен с 1–2% и намаляването на податливостта към заболявания и неприятели.

- повишаване на устойчивостта на културата към бактериални, гъбични, вирусни заболявания и неприятели;

- възможността за използване в смес с пестициди, включително с намаляване на разхода на пестицида с 30% с повишаване на ефективността на последния и елиминиране на фитотоксичния ефект за културата);

- ниски разходни норми (4 ml/dka във фаза на изкласяване или, в случай на засушаване, двукратно приложение: 2 ml/dka във фаза на братене и 2 ml/dka във фаза на изкласяване). Като се вземат предвид разходите за обработка (1,50 лв./дка), минималното увеличение в парично изражение е средно 18 лв./дка (изчислено на базата на средните данни за добива и изкупната цена на зърното в България през 2020-21 г.).

Трябва да се отбележи, че всички изброени предимства от използването на биологично активните вещества, повишаващи адаптивния потенциал на растенията, върху зърнените култури със сигурност се проявяват при цялостно спазване на технологията на отглеждане.

Ефективността на използването им до голяма степен зависи и от снабдяването на растенията с хранителни вещества, особено при стресови условия, затова е препоръчително да ги комбинирате с листното подхранване с торове, съдържащи макро- и микроелементи. Например комбинираната употреба с течен тор CITOVIT, който съдържа балансиран комплекс от всички основни микроелементи в хелатна форма и органични киселини, прави тази защита още по-ефективна.

Освен това в земеделската практика все още подценяват защитната роля на мезоелементи.

Един от тези елементи е силиций, втория най-разпространен в почвата след кислорода, основната част от който обаче е под формата на неразтворими вещества и е недостъпен за растенията. Същевременно те се нуждаят от 3 до 70 кг/дка силиций годишно.

Силициевите съединения с протеини и захари осигуряват термична изолация на тъканите - защита от прегряване, изсушаване и повишаване устойчивостта на замръзване на растенията.

Обработено с активни форми на силиций, растението използва влагата по-продуктивно. Известно е, че 20-30% силиций в растение участва в процеса на поддържане вътрешния резерв на водата и това е един от механизмите, които позволяват на растенията да оцелеят в условия на остър недостиг на вода.

Листната обработка със силиций премахва топлинното натоварване при високи температури и значително намалява температурата на листата с 3-4°C.

Силицият също намалява вредното въздействие на UV-лъчите.

Значителна роля на силиция има при формирането устойчивостта на замръзване на растенията.

Важно е да се отбележи, че усвояването на силиция от листата е около 30–40%, докато през кореновата система не надвишава 1–5%. Затова учените създали SILIPLANT UNIVERZALNI – течен тор с високо съдържание на силиций в уникална патентована форма – т.нар. мицела, която лесно прониква в клетките на растенията подобно на молекула вода и се усвоява от растенията на 100%.

Практиката през последните 20 години в многобройните стопанства, които използват SILIPLANT на посевите на житните култури, потвърди и проучванията за ефекта на силиция да свързва тежките метали и да елиминира фитотоксичното въздействие от пестицидите.


Пшеница, семена третирани със фунгицид (70% от стандартна доза) + Sliliplant Univerzalni 60 ml/t

Пшеница, семена третирани само със фунгицид в стандартна доза


Април 2019, Сърбия

 

В статия използвани отзиви и препоръки на фермерите и агрономи от стопанства на Република Сърбия, стопанства на Република Словения, Руски селскостопански център по Република Татарстан, стопанства на Руска Федерация, материали от научни публикации, изследвания, полски опити, практически конференции на проф. д-р с.-х. науки Л.Дорожкина, канд. биолог. науки В.Вакуленко, канд. с.-х. науки Т.Борисова, А.Харченко, експерт в областта на селскостопанските технологии и проектиране на системи за цифровизация на растениевъдството С.Кирюшин, канд. с.-х. науки В.Попова, канд. с.-х. науки А.Серебряков, Министерство на земеделието храните и горите на Република България, „РОМБ“ ООД, Вестник „Фермер“, земеделски информационен сайт СИНОР.BG, „ЕКОПЛАНТ“ д.д.о., Университет Марибор (Словения), АНО „НЕСТ М“ Русия.


27 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички